Сладник (корен)

Сладникът (Glycyrrhiza glabra) е изсушеният корен и коренище на многогодишно бобово растение от семейство Fabaceae — същото семейство като грахът, бобът, лещата и детелината. Растението расте като храстовидна тревиста култура, обикновено достигаща от 1 до 1,5 метра височина, с перести сложни листа и малки бледосини до виолетови цветове, подредени в разхвърляни класове. Но истинският характер на растението е под земята: кореновата система е обширна и дълбока и произвежда дълги цилиндрични корени и хоризонтални коренища, които могат да се простират на няколко метра от майчиното растение. При нарязване прясният корен разкрива ярко жълта, влакнеста вътрешност и отделя характерно сладък вкус, който го е направил един от най-разпознаваемите вкусове в билковата медицина по света.

Името Glycyrrhiza произлиза директно от гръцките думи glykys (сладък) и rhiza (корен) — растението 'сладък корен'. И наистина е сладко: основното активно съединение глициризин се оценява на 30 до 50 пъти по-сладко от захарозата, поради което сладникът се използва като естествен овкусител и подсладител в билкови препарати от хилядолетия. Английската дума 'licorice' (или 'liquorice' в британски английски) самата е изкривяване на гръцкото Glycyrrhiza, еволюирало през старофренски и средноанглийски.

За разлика от много билкови средства, които разчитат на един клас съединения, коренът на сладника съдържа забележително разнообразен фитохимичен профил. Основният тритерпенов сапонин глициризин обуславя интензивната сладост и много от традиционните приложения, но коренът съдържа и широк спектър от флавоноиди, изофлавоноиди, халкони и полизахариди, всеки от които допринася за сложния фармакологичен профил на растението. Това химично разнообразие е една от причините сладникът да присъства в толкова много различни традиционни билкови формули — от респираторни препарати до храносмилателни тоници и локални катаплазми.

Glycyrrhiza glabra е местен за широк пояс, простиращ се от средиземноморския басейн през Турция, Кавказ и Иран до Централна Азия. Развива се добре в дълбоки, плодородни, добре дренирани алувиални почви — речни долини, заливни равнини и напоявани низини, където подпочвените води са достъпни. Растението понася умерена соленост и предпочита топли, сухи лета с обилна слънчева светлина, поради което класическите региони за отглеждане включват южна Испания, Италия, Гърция, Турция, кавказките страни, Иран, Афганистан и Туркменистан. В тези региони дълбоките стържнови корени могат да достигнат водата дори по време на летни засушавания, позволявайки на растението да оцелее при условия, които биха убили билки с по-плитки корени.

В България дивият Glycyrrhiza glabra расте в по-топлите южни региони на страната, особено по поречието на река Марица и нейните притоци в Горнотракийската низина. Алувиалните почви, отложени от Марица и нейните притоци, осигуряват дълбокия, задържащ влагата субстрат, от който сладникът се нуждае. Български сладник се събира от тези райони от векове — топлият континентално-средиземноморски преходен климат на южна Тракия с горещите лета и меките зими точно отговаря на предпочитанията на растението. Коренът традиционно се събира през есента, след като надземните части са изсъхнали и фитохимичното съдържание на корена е на сезонния си пик.

Коренът на сладника е едно от най-старите и най-широко използвани лекарствени растения в документираната човешка история. Папирусът на Еберс, египетски медицински текст от около 1550 г. пр.н.е., споменава сладък корен, използван в билкови препарати — широко идентифициран от учените като Glycyrrhiza. В древна Месопотамия клинописни таблички от асирийската билкова традиция също споменават сладък корен, използван лечебно. Китайската фармакопея включва сладника (ган цао, буквално 'сладка трева') от поне 2000 години, където се смята за една от най-важните 'хармонизиращи' билки — използвана за умеряване и балансиране на ефектите на други билки във формула. Гръцкият лекар Теофраст, пишейки около 300 г. пр.н.е., описал 'скитския корен' от бреговете на Черно море, който войниците дъвчели, за да задържат жаждата по време на дълги походи — практика, продължила до римската ера.

В европейската билкова медицина коренът на сладника е бил основен елемент от средновековните манастирски градини и аптекарски магазини. Средновековните билкари го ценели и като самостоятелно лекарство, и като съставка, правеща другите горчиви билкови препарати по-приятни за пиене. Традицията да се използва сладник в респираторни препарати — чайове, сиропи, пастили и таблетки за смучене — датира поне от средновековния период и е продължила непрекъснато през ренесансовите хербали на Хиеронимус Бок, Леонхарт Фукс и Джон Джерард. На Балканите и конкретно в България, диво събираният корен на сладник от поречието на Марица е бил компонент на народни респираторни средства от поколения, често комбиниран с други местно достъпни билки като медуница, лечебна ружа и мащерка.

Най-забележимото съединение в корена на сладника е глициризинът, тритерпенов сапонин, който съставлява 2-14% от сухото тегло на корена в зависимост от сорта, условията на отглеждане и времето на прибиране. Глициризинът е гликозид — по-конкретно, той е калиевата и калциевата сол на глициризиновата киселина, която при хидролиза освобождава агликона глициретинова киселина (известна също като еноксолон). Глициризинът е отговорен за интензивната сладост на корена и се оценява на 30 до 50 пъти по-сладък от захарозата при равно тегло. Тази изключителна сладост е причината кореновият екстракт да се използва като естествен подсладител и ароматизатор в храни, сладкарски изделия и билкови препарати от хилядолетия.

Освен глициризин, коренът съдържа богата гама от флавоноиди и изофлавоноиди. Най-изследваните флавоноиди включват ликвиритин и неговия изомер изоликвиритин, както и ликвиритигенин и изоликвиритигенин (съответните им агликони). Изофлавоноидът глабридин, намиращ се предимно в кората на корена, привлича особен изследователски интерес. Допълнителни съединения включват различни кумарини, халкони като ликохалкон А и полизахариди, известни като глициризани. Коренът съдържа също фитостероли, аминокиселини и малки количества етерични масла. Тази сложна фитохимична матрица — с над 300 идентифицирани съединения до момента — прави корена на сладника едно от най-химически разнообразните лекарствени растения, изследвани от съвременната фитохимия.

В съвременната билкова практика коренът на сладника продължава да бъде един от най-често използваните ботанически средства в целия свят. Той присъства в разнообразни формулировки на добавки — от самостоятелни капсули и течни екстракти от сладник до мулти-билкови смеси за респираторно и храносмилателно здраве. Коренът е достъпен в няколко форми: цял сушен корен за отвари и чайове, корен на прах, течни екстракти, сухи екстракти стандартизирани към съдържание на глициризин и препарати от деглициризиниран сладник (DGL), в които глициризинът е специално отстранен. DGL формата е разработена, за да осигури ползите от флавоноидните и полизахаридните фракции, като се избягват потенциалните ефекти на глициризина върху кръвното налягане — разграничение, важно за безопасността на потребителите и обсъдено в секцията за безопасност по-долу.

В Европейския съюз коренът на сладника е класифициран като традиционна ботаническа съставка в хранителни добавки. Понастоящем той не притежава специфична одобрена от EFSA здравна претенция — регулаторното му досие остава в опашката от висящи заявки за традиционни ботанически средства, които EFSA все още не е оценила напълно. Това не отразява негативна оценка; по-скоро регулаторният процес за традиционните ботанически средства е бил спрян на ниво ЕС от няколко години. Коренът на сладника продължава да се предлага законно като съставка на хранителни добавки в целия ЕС съгласно съществуващите национални преходни мерки, а дългата му история на традиционна употреба е добре документирана в фармакопеите на множество страни членки на ЕС.

Коренът на сладника е една от малкото традиционни билки, за които има добре документирани съображения за безопасност, с които всеки потребител трябва да е запознат. Ключовото съединение за загриженост е глициризинът. При консумация в значителни количества за продължителни периоди глициризинът може да инхибира ензима 11-бета-хидроксистероид дехидрогеназа тип 2 (11-бета-HSD2), който играе роля в метаболизма на кортизола. Тази инхибиция може да доведе до състояние, наречено псевдоалдостеронизъм — характеризиращо се със задържане на натрий, загуба на калий, задържане на вода и последващо повишаване на кръвното налягане. Научният комитет по храните на Европейската комисия е установил ориентировъчен праг от 100 mg глициризин на ден като ниво, при което нежеланите ефекти стават повод за загриженост при редовна дългосрочна консумация.

По тази причина добавки, съдържащи сладник, не трябва да се приемат от хора с високо кръвно налягане (хипертония), сърдечни заболявания или бъбречно заболяване без предварителна консултация с лекар. Коренът на сладника също трябва да се избягва по време на бременност — глициризинът е свързан с потенциални ефекти върху развитието на плода в наблюдателни проучвания и повечето регулаторни органи препоръчват бременните жени да избягват продукти, съдържащи сладник. По подобен начин хора, приемащи лекарства за кръвно налягане, калий-изчерпващи диуретици, кортикостероиди или сърдечни гликозиди (като дигоксин), не трябва да приемат добавки с корен от сладник без медицински надзор, тъй като глициризинът може да взаимодейства с тези лекарства. При доза от 70 mg екстракт от корен на сладник, каквато се намира в стандартизирани формули за добавки като Lung Care, приемът на глициризин е значително под прага от 100 mg дневно, но предпазните насоки все пак важат за споменатите по-горе групи.